Ковчегът на Наим Сюлейманоглу, покрит с турското знаме, преминава през Истанбул, за да стигне до гробището Едирнекапъ. Там на 19 ноември 2017 г. е погребан роденият в България щангист, спечелил три олимпийски титли и седем световни първенства.
Преди това в джамията Фатих е отслужена молитва за покойния. На церемонията присъстват турският премиер Бинали Йълдъръм, представители на правителството и спортните среди, както и хиляди почитатели. Погребението е извършено с военна почетна стража.
Сред хората, дошли да го изпратят, е и Валериос Леонидис. Гръцкият щангист е един от най-големите съперници на Сюлейманоглу на подиума, но двамата запазват близко приятелство извън състезанията.
От Птичар до световния подиум
Наим Сюлейманоглу е роден на 23 януари 1967 г. в село Птичар, край Момчилград. Започва да се състезава за България, но през 1986 г. преминава в Турция след политическото напрежение около турското малцинство в България.
Под турски флаг той печели олимпийското злато в Сеул през 1988 г., в Барселона през 1992 г. и в Атланта през 1996 г. Така става първият щангист с три поредни олимпийски титли. Към тях добавя седем световни и шест европейски шампионски титли.
Международната федерация по вдигане на тежести посочва, че Сюлейманоглу е поставил 46 световни рекорда. Заради ръста си от 1,47 метра и огромната си сила той остава известен с прозвището „Джобният Херкулес“.
Последните дни
Наим Сюлейманоглу умира на 18 ноември 2017 г. на 50-годишна възраст. Той е лекуван от чернодробна недостатъчност, а на 6 октомври претърпява трансплантация на черен дроб. По данни на Анадолската агенция и Международната федерация по вдигане на тежести последното му лечение е в болница Memorial Ataşehir в Истанбул. В някои публикации болницата е изписвана като Memorial Ataköy, но това не съвпада с посоченото в съобщенията от деня на смъртта му.
Едирнекапъ е мястото, където Сюлейманоглу е погребан като национален герой. Гробът му остава сред знаците на паметта за спортиста, който превръща вдигането на тежести в една от най-успешните спортни истории на Турция.
Източници: aa.com.tr, old-news.bnr.bg, nova.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА